Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.08.2008 08:05 - Всички ли търсим надеждата?
Автор: ralinar Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1037 Коментари: 1 Гласове:
0

Последна промяна: 21.08.2008 12:12

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

"Спасение, страдание, любов, смърт... Това са само думи! Какво съм аз, какво сте Вие, какво сме всички пред вечната и несъкрушима вяра, осквернявана и поругавана, която призовава да бъде защитена? Вие никога няма да го разберете! Вие дойдохте тук, водена от греховната си страст... " - отец Ередиа
Любимият ми филм-„Осъдени души”. Спомням си първия път, когато го гледах преди много години. Мисля, че не го разбрах, защото сълзите не спираха да парят очите ми. Всичко в мен крещеше-искам такава любов като на Фани, която втори път няма как да бъде описана. Въпреки болката, мръсотията, мизерията, въшките, студа и мрака в душата `и. Въпреки каменния поглед и отрицанието да продължаваш да се бориш със зъби и нокти за любовта си, без значение човешкото тяло, което тя е приела. „Една жена, отрекла себе си”-няма да мина без цитати, но той е толкова душепогубващ. Захвърляш себе си на боклука и се вкопчваш в искрицата надежда. Не е лесно да устоиш на изпитанията. На грубото отношение, на пронизващия крясък на сърцето ти. Не е човешко да дадеш всичко от себе си, а да не получиш дори и частичка надежда. Дума, която не е лесно да напишеш, когато мислиш за Фани и Ередия. Но която всеки е закопал в себе си-някой дълбоко, друг-не толкова. Исках да съм Фани, за да мога да разбера този свят или по-скоро да съм изпитала толкова много,че единственото спасение да ми е дневната доза морфин. Да не ме плашат дребните проблеми, да не прекланям глава пред измислени бариери, да не градя бетонни стени, които да чакам някой да разбие. Исках да съм аз тази, която руши правилата в името на любовта. Обичах и студения монах-заради вярата и това, че преследваше мечтата си /много образно казано/. „Един монах, осъдил себе си”-и пак проклетоистинския цитат. Да се поробиш в името на околните е висша форма на егоизъм,но е толкова магично. Затова исках да съм и Ередия, за да мога да сложа кръст на целия свят и да търся спасението в нещо, което вярвам. Исках да съм този, който всяка вечер се разкъсва и всяка сутрин събира парчетата, за да продължи. В безбройните пъти след първия винаги откривах и друго, и друго. Все ми се струваше,че нещо пропускам, потънала в морето от сълзи и все откривах нещо ново. Което ту ме караше да проклинам Фани, че е толкова наивна или безпринципна дори. Ту я съжалявах, че пада, а не се предава. Понякога я боготворях-една обикновена жена, дръзнала да се изправи и гордо да признае слабостите си. Мразих Ередия заради пътя, от който не искаше да се откаже, въпреки че на моменти беше загубен. Оставах без дъх, когато не искаше да се примири и търсеше. Обичах го,че въпреки да изглеждаше като ангел всъщност беше дявол. И все сълзи-едните заради разочарованието, другите заради болката. И пак се самонаказвах да гледам осъдените души, защото мислех,че винаги греша. Защото дори бях забравила, че някъде в себе си аз бях захвърлила моята си надежда. Бях я оковала във вериги и заключила с катинари. Фани и Ередия...Ередия и Фани... все се блъскаха в главата ми- очите на влюбената и погледа на следващия идеите си. Защо всъщност исках да съм Фани? За да мога да плача, без да прикривам сълзите си. За да имам извинение за безумието си, че ще търся щастието си. Но защо пък Ередия? За да съм безпристрастен свидетел на страданието, което всъщност ме докосва, но аз оставам над него и продължавам. Всъщност неща, който всеки иска да има, но заедно. Така няма да бъдеш нараняван, изоставян, използван и предаден. У всеки човек живее доброто и злото, но ако искаш за изхвърлиш лошото- лесно ли е? И кой пък е способен да се раздели с част от себе си? Аз признавам,че не съм. Но и не мога да бъда силна като Фани. Не мога да бъда погубваща себе си като Ередия. Аз съм една жена, която само иска да намери надеждата си. Да я освободи и да живее с нея.
"Всичко е лъжа! Всичко е истина! Всичко е истина, всичко е лъжа! Светла, безсрамна приказка е радостта! И надеждата е такъв сън, че някои предпочитат да спят!"-герой от „Осъдени души”.





Тагове:   Надеждата,


Гласувай:
0



1. анонимен - ivasi b-rna
23.09.2008 23:30
mmm,mnogo liobom film,provokira6 me da ti drasna niakolko reda.vseki tip liobov,nosi duha na svoiata epoha .kakva e liobovta na Fani kam Eredia-sebeotri4a6ta,samouni6tojava6ta i seleustremena.Eredia e fanati4no vlioben........razni vremena ...razni ideali
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: ralinar
Категория: Лични дневници
Прочетен: 188841
Постинги: 38
Коментари: 721
Гласове: 1254
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031