Или аз пак съм изостанала, или хората /в частност моите приятели/ са дръпнали на светлинни години. Пием си кафето и любезно се осводомяваме как вървят връзките на присъстващите. Не че не говорим и за липсващите и то откровенно си клюкирам, но не ми е това мисълта. Та...Надето е добре,върна се от уикенд в Габрово. То видяла природа и красоти –ум да ти зайде. И щастливо момичето-заедно с любимия споделила всички тези картини и гледки. Ех, любов ли бе да го опишеш. Тя Надетото една такава симпатична, ама няма изобщо воля с мъжете. И сега си има чиста и неопетнена тримесечна връзка. Момчето било с 9 години по-малко от нея съобщава тя. При което аз облещвам очи, пада ми огънчето от цигарата, замалко да си изгоря дънките и , скачайки като попарена бутам масата като оливам един от присъставащите. Колко много последствия от една малка истина. Хората се чудят какво става, а аз си замълчавам тактично, защото нали за любовта няма възраст. След минути Жоро споделя как е бил с приятелката си на кино, аз понеже съм имала много работа в последните дни съм изпуснала новината. Ама съм изпуснала, че мацката е по-голяма от Жоро с 7 години. Не запалих цигара, за не последва операция “пустинна лисица” в пловдивско кафе с главно действащото лице аз. Гледах синьо-оранжавя таван с мигащите лампички и се опитвах да дишам нормално. И си говоря наум :”Какво пък. Няма лошо. В живота на всеки се случва да се увлече и да има връзка с по-голям. Защо пък да не научиш нещо ново-било за живота, било за секса. Плащаме си сметката и всеки по къщите си. Ден втори. Пак е време за малко убиване на свободно време. Марианчето има нужда да говори, аз нямам нужда да съм кошче за душевни отпадъци, но слушам и преживявам. “Абе, вие луди ли сте?”-не издържам след откровението ,че девойката си е паднала по младеж 8 години по-малък от нея. Ходили някъде, виждали се, ама той нещо се дърпал и Маринчето изпаднала в шок иска съвет. “Какче, за всичко друго ама за това няма как да ти помогна. Оправяй се сама”-може и да е прозвучала гадничко, но нямам опит в тия каши с по-малките.
Ден трети. Мила ми Верче, след Ливърпул най-много теб обичам, но и твоете ми идва повече. Любимият `и с 37 години по-голям от нея. Вече започнах да свиквам, че изглеждат като дядо и внуче. Но след седмицата, в която всичките ми приятели са луднали да излизат с по-големи или по-малки вече започвам да преливам.
Ден четвърти. Това вече ми идва много. Докато бачкам, между всичките познати физиономии срещам едно приятно лице. Момчето-симпатично, държанието му-приемливо и се заглеждам като годините му да са близки до моите. С ужас разбирам, че е 5 години по-малък и го изпращам при момичета, който ще му се зарадват повече от мен.
Сега ще попитате-“Защо всичкия този плач? Голяма работа”. И може би сте прави, защото светът се развива, върви напред, любовта и тя става по-странна.
И така-май аз пак не съм в час. Въпреки че се опирам на старата максима “Хвани си кака да те отрака” все си мисля, че за мен е “намери си батко да ти е сладко”. Разни хора, разни идеали-и е бил прав Алеко като го е казал. Защо ли недоволствам още...Защото съм със старите виждания за нормалните разлики в годините. Изключения винаги има, но никога не съм сред тях.