Виновни до доказване на противното са българските журналисти-било новинари или спортни репортери. Започвам със спортните, че нещо непослъдек много ме човркат. Вярно, че след всяка среща винаги има някой, на който да са криви. Един път ги плюе публиката все едно журналистите са с екипи и играят “ганкиното” на терена. След срещата репортерите не са симпатични на играчите, че задават въпроси понякога «неудобни». На треньорите не може да се угоди, защото все има някои/често един/ , който дълбае след поредната глупост- “Стана един хубав мач за българските стандарти”. Президентите са бесни, защото са им накривили шапката като снимали последния им модел Мерцедес /примерно/ . И дотам. За хубаво или лошо-тези журналисти питащите вече са изчезващ вид. Много от тя си мисля не са репортери, а отразители. Отварят си тефтерчето и пишат “1:0 –Тасевски , жълт картон-Христов, смяна в 67 минута”. Някои ходят на мачовете ,защото трябва да си запълнят страницата или 5-те минути. Други искат да си вземат хонорарчета, трети-може и ей така за престиж. Хората ги плюят, а те си мислят,че вали на централния корт на Уимбълдън. Има 3-4 луди, които все се ровят в боклука и тях ги гонят от пресконференция, отказват им информация-колегите им мълчaт като Левски пред турския съд. Един посмее да напише или изкара нещо,заплашат го, а другите се още повече се завират в хралупите си . Гледат помия и след помия и не им пука. Ни дума, ни вопъл, ни стон- вместо да говорят /нали това им е работата/ си шушукат преди мач. Прословутия мач Ботев-Беласица щял да завърши 5:0. “Един луд” Сашо Диков 30 минути преди началото пак не си е “пил хапчетата”-смеят се някои от тях. А този “лудия” апелира” Моля ви,Ботев и Беласица не завършвайте 3:0 на полувремето, 5:0 краен”.  След края, когато треньорът на Ботев ги скастри като майка детето си -какви са тия приказки за уговорки всички си врътнаха....микрофоните и диктофоните и спряха с въпросите. След срещата гледам интервюта и немея от въпрси “Какво мислите за следващия мач със Славия” ,отколкото да ги зачаткат играчите на Ботев защото играха докато вкараха 5 гола, а после спряха. Гостите от Беласица се направиха на тапи и подминаваха с условието, че имали забрана да говорят /това го гледах по една единствена телевизия/ . И репортерите се съобразяват с ембаргото , защото са едни такива... добрички. А двамата или трима луди, които се осмеляват все още да питат ги гледат презрително, защото всеки си мисли, че е най-великия и неговият въпрос е най-невераятно добрия. Да ,ама не. Питат глупости, отговарят се глупости и си трае в очакване на “заплатките” . Затова и журналистите също са виновни за буламачите по българските терени. Сраснали са се с простотията на терена и не могат да излезат отвъд инфантилните си понякога въпросчета. Ако обаче всички питат гласно и много пъти, ако започнат да се уважаваме един друг, ако спрат да бъдат нечия подлога може и нещо да се промени. А новинарите в стремежа си да бъдат единствени ни заливат с непрекъснати преувеличения, полуистини и даже и откровенни лъжи. Но по-лоши са онези платените, който висят около кабинетите на началниците и чакат да им се подхвърли някое левче и новинка. Знайни и незнайни промивачи на мозъци, който от екрана ни убеждават, че българите не стават за нищо. И обикновенния човек вярва-че едва след 3 дни намерили предсмърното писмо на Ахмед Емин,че няма как да разрешат случая с убитите в Пазарджик сестри...и още много примери. Редакциите на вестниците обслужват интереси-къде партиини, къде финансови. Четеш и си скубеш косите ,защото някоя си медия си набелязала някоя си жертва. Лансират се едни и същи събеседници, който обикалят телевизионните студия на спринт като даже някои се напъвят да подобрят световния рекорд на Юсеин Болт. А ние гледаме и вярваме. То май вече и от това ни отучиха. Тук ще е задължителна и вметката, че има останали читави, ама и те май са все по-малко. И после как няма децата ни да говорят и правят глупости-като телевизията им е като втора майка ...ама не е виновен тоя който яде баницата, а този, който му я дава.